Постинг
19.05.2007 22:18 -
От истина към лъжа или назадЕ по стария път...
Компилация за наШта демокрация
Понякога живота може да бъде гаден. Ама много гаден. Много хора ще си кажат, че не е хубаво да се оплакваш за своите проблеми, и да не се интересуваш от другите хора. Прави са. Аз не съм такъв човек. Не се оплаквам за всяко малко нещо. За какво да занимавам хората със собствените си проблеми, това ще е най-малко егоистично, защото винаги има някой по-зле от тебе. Винаги има кой да те смаже, и кой да смажеш. За себе си няма много какво да кажа. Не ме питайте защо започнах блог, дали беше импулс да споделям по някоя лична мисъл, или просто от скука, едва ли някога и самият аз ще узная.
Засега само ще нахвърля малко информация за себе си и едно старо стихотворение като начало. Роден съм и живея в Шумен. Уча в Гимназия с Преподаване на Чужди Езици, като съм паралелка Английски с Френски, да се чуди човек защо се набутах там. Името ми е Александър, Алекс, Сашо, или както ви е удобно, за мене няма голямо значение как ще се обръщате към мене. Преди горе-долу месец и нещо навърших шестнадесет години, по принцип не обръщам внимание на годините, те показват само кога си роден, но не и кога си започнал да мислиш. Има хора, които и на двадесет-тридесет години са изгубени и нямат цел в живота си, но има и такива, които от малки са си начертали пътя, и го следват неотклонно. Аз не попадам в тези категории. Предпочитам да се нося по течението, оставям инстинктите ми и вкусовете ми да ме водят. Бих предпочел богат на преживявания живот, пред материално богатия. Но, за какво ли пак пиша само за себе си, хайде, ваш ред е, ако някой си направи труда да прочете какво съм написал, моля, споделете нещо за себе си, каквото и да е, какъв цвят са очите ви, имате ли по пет пръста на всяка ръка, случва ли се периодично да мяукате, и случайно да искате купичка мляко? Иначе, благодаря ви, ако сте се напрегнали и сте намерили логика в написаното от мене досега. Ето един малък подарък за вас.
Не търси при мене наркотици,
в душата ти да всяват смут,
те са за самотни романтици,
и за всеки глас нечут.
За мен и ангел ще си ти,
царица незаела своя трон,
ще пустее той, завинаги,
да издам ли последен стон?
От сън изплашена ти ще ставаш,
викът ти отдалече да се чува,
и всеки близък да продаваш,
кажи ми колко ще ти струва?
. alx*
Понякога живота може да бъде гаден. Ама много гаден. Много хора ще си кажат, че не е хубаво да се оплакваш за своите проблеми, и да не се интересуваш от другите хора. Прави са. Аз не съм такъв човек. Не се оплаквам за всяко малко нещо. За какво да занимавам хората със собствените си проблеми, това ще е най-малко егоистично, защото винаги има някой по-зле от тебе. Винаги има кой да те смаже, и кой да смажеш. За себе си няма много какво да кажа. Не ме питайте защо започнах блог, дали беше импулс да споделям по някоя лична мисъл, или просто от скука, едва ли някога и самият аз ще узная.
Засега само ще нахвърля малко информация за себе си и едно старо стихотворение като начало. Роден съм и живея в Шумен. Уча в Гимназия с Преподаване на Чужди Езици, като съм паралелка Английски с Френски, да се чуди човек защо се набутах там. Името ми е Александър, Алекс, Сашо, или както ви е удобно, за мене няма голямо значение как ще се обръщате към мене. Преди горе-долу месец и нещо навърших шестнадесет години, по принцип не обръщам внимание на годините, те показват само кога си роден, но не и кога си започнал да мислиш. Има хора, които и на двадесет-тридесет години са изгубени и нямат цел в живота си, но има и такива, които от малки са си начертали пътя, и го следват неотклонно. Аз не попадам в тези категории. Предпочитам да се нося по течението, оставям инстинктите ми и вкусовете ми да ме водят. Бих предпочел богат на преживявания живот, пред материално богатия. Но, за какво ли пак пиша само за себе си, хайде, ваш ред е, ако някой си направи труда да прочете какво съм написал, моля, споделете нещо за себе си, каквото и да е, какъв цвят са очите ви, имате ли по пет пръста на всяка ръка, случва ли се периодично да мяукате, и случайно да искате купичка мляко? Иначе, благодаря ви, ако сте се напрегнали и сте намерили логика в написаното от мене досега. Ето един малък подарък за вас.
Не търси при мене наркотици,
в душата ти да всяват смут,
те са за самотни романтици,
и за всеки глас нечут.
За мен и ангел ще си ти,
царица незаела своя трон,
ще пустее той, завинаги,
да издам ли последен стон?
От сън изплашена ти ще ставаш,
викът ти отдалече да се чува,
и всеки близък да продаваш,
кажи ми колко ще ти струва?
. alx*
Журналисти са виновни за катастрофите и ...
Умствената манипулация над българите
За нравите и ценносттите
Умствената манипулация над българите
За нравите и ценносттите
По течението е най-интересно. Let it beee.
Аз си чертая пътища, които не следвам.
Имам си тамън по пет пръстчета на всяка ръка и обожавам млякото повече от бирата. Което си е постижение, ще каже турбо4. И прекалено често ми се налага да мяукам, щото си имам котка с която по друг начин ми е сложно да разговарям..
Приятно ми е, Сашко ;)
цитирайАз си чертая пътища, които не следвам.
Имам си тамън по пет пръстчета на всяка ръка и обожавам млякото повече от бирата. Което си е постижение, ще каже турбо4. И прекалено често ми се налага да мяукам, щото си имам котка с която по друг начин ми е сложно да разговарям..
Приятно ми е, Сашко ;)
2.
darkanion -
:)
09.06.2007 00:04
09.06.2007 00:04
на мене само трябва да ми видиш блога.. макар че от скоро спрях да пиша за себе си.
Иначе съм със сини очи, на 17, с тъмна коса, от Елхово.. Висок около 160инещо, тежа 60инещо кг. :) Ходя на фитнес. Отскоро "изживявам" една промяна, наричана от мен по албума на Кристина Агилера - "Back To Basics" - състои се в това че се "връщам" в "материалния свят", та леко се депресирвам от време на време тия дни.. както днес...
Това е за мен...
Относно този постинг - мн е добър, хубаво ще е ако всеки беше направил един такъв.. Да се знае още отначало с "какъв" блогър си "имат работа"...
цитирайИначе съм със сини очи, на 17, с тъмна коса, от Елхово.. Висок около 160инещо, тежа 60инещо кг. :) Ходя на фитнес. Отскоро "изживявам" една промяна, наричана от мен по албума на Кристина Агилера - "Back To Basics" - състои се в това че се "връщам" в "материалния свят", та леко се депресирвам от време на време тия дни.. както днес...
Това е за мен...
Относно този постинг - мн е добър, хубаво ще е ако всеки беше направил един такъв.. Да се знае още отначало с "какъв" блогър си "имат работа"...